Закана

Тичам и гледам света наоколо,
не е това, което искам да видя.
Поглеждам назад
и се спъвам в жалки опити за промяна.
Ставам и набирам скорост,
с очи пълни със сълзи
и стиснати зъби,
в ярост отправям последната си закана.
"Бъдеще незнаино,
хващам те в окови,
с много хъс и устрем-
сега ще те извая.
Моят свят ще бъде стая
с пердета от нотни редове.
Роял строго-елегантен ще ми е леглото,
постелята-китара със струни от старо злато.
А от стените ще строи любов,
защото музиката е това и още много."