Резюме

Ето ме! Пред вас стой Голямата Дилема,
личност с чувства смесени
и сърце обречено на един филм,
с отворен край и място за промяна.
Гатанка с отговор индивидуален.
Книга без корици,
всеки лист играе тази роля.
Ето ме! Стоя и пиша резюме
върху основите на моята особа.
Малко думи, но много философия.
Но Драги, нека не се лъжем,
никога няма да ме разберете.
Аз съм поток от стремежи,
а те, стремежите са източник на пулс към живот,
а пулсът, той отеква и се разпространява,
коварно и навсякъде.
И става тя, каквато става,
всичко се обърква и взривява.

Закана

Тичам и гледам света наоколо,
не е това, което искам да видя.
Поглеждам назад
и се спъвам в жалки опити за промяна.
Ставам и набирам скорост,
с очи пълни със сълзи
и стиснати зъби,
в ярост отправям последната си закана.
"Бъдеще незнаино,
хващам те в окови,
с много хъс и устрем-
сега ще те извая.
Моят свят ще бъде стая
с пердета от нотни редове.
Роял строго-елегантен ще ми е леглото,
постелята-китара със струни от старо злато.
А от стените ще строи любов,
защото музиката е това и още много."

Едно

Да си гневен,
преизпълнен с чувства и подтиснат.
Да искаш само едно, едничко нещо
и то да е невъзможно.
Да чувстваш болка,
там дълбоко в сърцето.
Да виждаш нежелана сцена,
която се повтаря многократно.
Да чуваш клевети,
които те разяждат за дълго.
Но стойш и търпиш,
защото нямаш избор,
защото нямаш смелост.
Ти си плах,
и сам,
и болен.
Ти не си човек,
защото никой не те забелязва.
Ти си петно, обречено да цапа.
Пречка, която всички се стремят да премахнат.
А ти имаш душа
и умееш да страдаш-
но кой го е грижа..
Ти си сам,
не го искаш, но така е.
Остава само една надежда,
само един бряг,
и надяваш се,
и търсиш друг такъв,
самотен като теб,
и молиш се да го откриеш,
имаш нужда от другар.
Та мъките си да споделите
и болест в радост да превърне,
и две души в една,
по-силна да пребъде.

Дърво

Като дърво без рожба,
клоните ми голи се ветреят,
а кората ми прояжда се от дървеница.
Вътрешност си имам,
готова да изсъхне,
от малко кръгове красена.
Само смолата ми остана
и тъна в нея,
и се задушавам...
но само с нея си оставам.

***

Чувствам лекота,
усещам благоуханието на една липа, край ъгъла,
и спомням си за теб.
Ако знаеш само,
се за тебе мисля
и част от моите мечти си ти.
Искаш ли да полетиш?
Хвани ме за ръка тогава.
Аз и двама ни от радост,
до облаците пухкави ще отведа,
а дори отвъд, там,
нейде в необятната вселена.
Но само,
само ако аз съм с теб
и ти до мен.

Земни блага

Безброй са земните блага,
но всеки подминава ги в свойта суета.
А пък аз живея само за това,
слънцето да зърна
и вятъра с ръка да уловя.
Да лежа на новопоникнала трева,
и да вдишвам свежестта на цветния прашец,
носещ се по вятъра.
И отново облаците с чудни форми да пременя,
и в мечти унесена да полетя.
Потънала в зелена приказка,
да живея сред спокойствие и тишина.
И така лежейки на поляната отрупана с цветя,
да почувствам света,
и себе си да разбера.

Вопли сърдечи

Има приказки и песни,
те помагат в самота.
Има и любов,
носи топлина.
Но защо ли, те са толкова далеч от мен сега?
Виждам те, но не мога да те имам,
всеки жест струи от красота,
която бавно измъчва моята душа.
И моля се да имам радостта,
до теб в момент случаен да стоя,
а защо не и смелостта,
да взема твоята ръка,
и воплите сърдечни да споделя.
Но как така,
нали може да греша
и смях в теб да зародя.
И по-самотна от сега,
смачкана от срам и присмех,
да вървя с глава,
тежко паднала в калта.