В очите ти безбрежни ще отплавам
към незнайна никому страна,
ще греба с пълни шепи, докато намеря
зрънце мъничко-душа.
Ще поливам с много обич,
със усмивка ще го грея,
като слънцето високо в небеса, докато отрасне
и превърне се в пламък- любовта.
И щом достигна аз сърцето ще се спра,
ще остана там, докато на лицето
има споделена радост и по мъничко-тъга.
Умът ти леко ще разбъркам,
и в корема ти ще сложа пеперуди пърхащи с крила,
че някой някога достигал ли е края
на това безумно чудо-дъга!
Не се плаши когато в нечии очи откриеш
портретът ти рисуван с мечта,
просто приеми това за знака,
да потърсиш в него ти –ключа.