Какво ли всъщност се крие зад тази дума...щастие!? Каква е неговата цена, неговата продължителност, неговият еквивалент? Какъв е вкусът на щастието? Без него човек може ли да миряса, а с него?
Щастие, щастие, щастие... всичко, което пожелаваме на любимите ни хора, и търсим, и се стремим.
За мен щастието се равнява на един час игра на тенис, един час тичане, цял ден плуване, каране на колело. То е една весела шега между приятели, усмивка открадната дали от малко детенце или от дружелиюбен старец. Щастието е да погледна към китарата и в следващият миг да свиря(дрънкам нещо). Щастието е да получа обаждане от приятел, или майл, или съобщение...Щастието е да прочета хубав стих, да видя красива картина, да сътворя нещо с ръцете си. Щастието е да погледна към облаците, а те да са с чудни форми, да видя огненият залез, да погледна случайно и да видя падаща звезда. Щастието е да усещам когато хората около мен искрено се радват на компанията ми. Щастието е игра на табла и часове прекарани в сладки разговори с приятели. Щастието е да се покатеря на някое дърво, после да скоча и да не падна. Щастието е да отида и да се налапам с плодове от градината. Щастието е да видя във влажните очички на кучето преданост и топлина. Да отворя широко прозореца, за да усещам прохладaта , да легна и да слушам баладична музика цяла нощ...
Моето щастие , то може да бъде дълго един миг, но да трае цяла вечност.
Еквивалентът му е моята усмивка.
Вкусът му е и сладък, и горчив когато липсва.
Истината е, че щастието е навсякъде около нас, само трябва да го забележим , което всъщност се оказва най-трудно. Уви човекът, дали от свобода или от страха към непознато, вечно е в стремеж към нещо, а в старанието си да види отвъд, изпуска това под носа си. Човекът, прахосник на ценно време, време прекарано в лутане, лутане довело до нищото.
Аз избрах да се радвам на всичко, мило, красиво, добро...
Радвам се и на теб, ти също си мое щастие J
