Едно

Да си гневен,
преизпълнен с чувства и подтиснат.
Да искаш само едно, едничко нещо
и то да е невъзможно.
Да чувстваш болка,
там дълбоко в сърцето.
Да виждаш нежелана сцена,
която се повтаря многократно.
Да чуваш клевети,
които те разяждат за дълго.
Но стойш и търпиш,
защото нямаш избор,
защото нямаш смелост.
Ти си плах,
и сам,
и болен.
Ти не си човек,
защото никой не те забелязва.
Ти си петно, обречено да цапа.
Пречка, която всички се стремят да премахнат.
А ти имаш душа
и умееш да страдаш-
но кой го е грижа..
Ти си сам,
не го искаш, но така е.
Остава само една надежда,
само един бряг,
и надяваш се,
и търсиш друг такъв,
самотен като теб,
и молиш се да го откриеш,
имаш нужда от другар.
Та мъките си да споделите
и болест в радост да превърне,
и две души в една,
по-силна да пребъде.