Както често правя
и днес се излежавах на открито,
под една дебела сянка
от върбова шума свита.
И днес денят се очертаваше прекрасен,
навред всякакви птици, мушици,
живееха в своя свят чудесен.
И днес почувствах се различна.
Свободна бях, не зависях от никой,
щастлива бях, и красотата край себе си видях,
пречистена бях, самичка пред Бога стоях.
И вярвах, мечтаех, творях с невидима четка по небосклона.
И сякаш родих се и започнах да живея от начало.
Там в божия храм на една ливада,
там с неземния хор на две, три щурчета,
там насред самия Свят аз преродих се,
и всичкото зло в мене стопи се.