Восъчна кукла

Сълзи от восък се търкалят по двете ми страни,
от восък е сърцето ми.
И кръвта по вените тече-
и тя от восък е.
Станала съм свещ,
която копнее за искрица огън,
восъчна кукла,
която се топи от всеки поглед,
всяка дума...
И в ъгъла на празната стая стоя,
непотребна вещ, вече няколко години,
мебел нуждаеща се от подмяна.
Очите застинали- прозорецът на душата казват,
взират се празни и тъпа болка отразяват.
Устните усмихват се злокобно,
желаят да прошепнат своите мечти, но уви!
Всеки има своята съдба,
а явно моята е да бъда восъчна кукла
и в ъгъла самотна да стоя,
тъй бледа, невзрачна и мрачна.