Живея в порцеланова обвивка
и всичко трудно е сега.
Тръгвам, но се спирам,
няма как да продължа.
Връщам се и пак повдигам аз глава,
но трудно, трудно е да продължа.
И виждам там през порцелана
проблясва светлина,
дали да тръгна утремено,
или да остана тук сама.
Страхувам се , че не познавам аз света,
като момиченце в тяло на жена,
лутам се из крехката си мъничка обител,
и чакам за ръка,
която да ме обучи,
на сила и разум да ме изучи,
за да мога аз от порцелана да се отърва
и да живея без страх ,
и в свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар