Поемам дъх и отпускам всичките си сетива,
умът ми отново пърха с крила.
Ето го моят свят,
някъде дрънка китара, песен баладична звучи.
Усещам под пристите си клавиши на старо пиано,
свиря като за последно,
свиря и всеки удър по клавиша се отмерва от сърцето ми.
Свиря и от някъде се чува мъжки плач.
Свиря нечувана досега мелодия,
тя поема, и изправя ме всякаш на тръни.
Тя докача всяка клетка, всеки нерв,
и сърцето ми спира на всяко ЛА...
Да това е мелодията на живота.
И да, краят е някъде там при минорно ЛА.
Няма коментари:
Публикуване на коментар