Сянка

Виждам те,
намерих те,
гледам те,
радвам се,
рисувам те,
изпявам те,
поемам те
и губя те...
Губя те и времето спира,
не дишам,
не мисля,
не чувствам.
Аз нямам сърце-
изгубих го.
Очите се затварят,
раните спират да болят.
Всичко е празно,
напълно празно.
Секунди,
минути,
часове...
а после дни,
години.
Остава само сянка
паднала мрачно на пътя.
Сянка без чувства,
без вкус,
цвят
и мириз.
Сянка страшно сиво оцветена.
Коли пресичат монотонно
и нея тъпчат безусловно,
а тя седи си там,
и там остава...
една голяма празнота,
една голяма, грешна самота.