Гледам небето и мисля
за теб, за мен, за нас.
Облаците нежно носят се в глас.
Виждам там и птичка,
своите крила разгръща в такт,
и слънчевият лът, от облаците скрит,
а после пак разкрит, си пее.
Омаяна от ритмите небесни,
не гледам а слушам,
не мисля, а пея.
И всичко по-просто,
по-лесно за мен е сега.
Песента разкри ми много истини за любовта,
дари ми спокойствие, утеха и топлота.
Сгря сърцето ми,
ранено от глупостта,
и тласна ме към чувства,
по-красиви от страстта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар